Постинг
23.02.2014 21:17 -
РАЗЛИЧНИТЕ СТИЛОВЕ РОДИТЕЛСТВО- РАЗРЕШАВАЩ И ДЕЗАНГАЖИРАЩ
Автор: decatani
Категория: Тя и той
Прочетен: 2092 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2014 21:17
Прочетен: 2092 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.02.2014 21:17
Разрешаващ и дезангажиран стил. Тези стилове се отличава с липсата на граници и стремежа на родителите да „оставят детето да се развива самостоятелно“, както и родители и деца да са „приятели“.
Родителите, които прилагат тези стилове на родителстване в крайна сметка оставят децата си да израснат в среда, в която няма ясно установени граници. Разрешаващия стил се характеризира с това, че родителите оставят пространство на своите деца да изразяват желанията и мнението си, като същевременно не полагат никакви граници. Подобна ситуация може да се наблюдава в семейства, в които децата ругаят и даже псуват родителите си, „казват си всичко, което им е на ума“ без това да е адекватно на израстването им или социалното им приспособяване.
Тези родители често оставят децата си сами да се справят с предизвикателствата на живота, недооценявайки техните способности за справяне, както и необходимостта на детето някой да поставя граници в реалността. Често пъти изследователи в областта на родителското поведение свързват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване с бягството от отговорност от страна на родителя, както и с неговата незаинтересованост към детето с неговите конкретни нужди и преживявания.
Дезангажирания стил на родителстване се отличава с липсата на каквито и да е граници, като в същото време, постъпките на детето, били те правилни или неправилни, се подминават и рационализират.
Такива родители, в повечето случаи не вземат отношение към постъпките на децата си, като най-честите рационализации са „не ме интересува“, „ами нали е дете“, „те всички деца така правят“, „всички бягат от училище“, „щом играчките са в градинката, значи са на всички и моето дете не е отговорно ако счупи или повреди нещо“, „щом му вземат играчките значи си заслужават да бъдат хапани и удряни“ и прочие.
Родителите, които практикуват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване, често не са докрай информирани за живота на своите деца, незнаят за това – какви са интересите им, кои са приятелите им, какви са хобитата и проблемите им. Подобни стилове на родителстване водят до формирането на базисна тревожност у детето, което се обърква в житейския си път, незнаейки накъде да поеме поради липсата на ясни граници и правила. Тези деца се отличават с липса на ориентация към достигане на постижения, така или иначе на мама и на тати им е все едно или поне ще ми разрешат да си правя каквото си искам.
Децата отгледани в семейство с разрешаващ или дезнагажиран стил на родителстване са по-импулсивни и нетърпеливи по типа на „не знам какво искам, но го искам веднага“. Поради това, че нямат опит с граници, тези деца имат затруднения в комуникацията с другите, което е резултат най-вече от липсата на възможност за съпреживяване с другия. Другите ги намират за по-особени и капризни, както и често се затрудняват в общуването си с тях поради изискването желанията им да бъдат удовлетворявани на момента.
Проучване от 2009г. на деца, спрямо които е приложена възпитателна мярка настаняване в СПИ (Социално-педагогически интернат) и ВУИ (Възпитателно училище-интернат) очертава, че разрешаващия родителски стил се среща в семействата на 30,88% от изследваните деца с девиантно и/или делинквентно поведение, като се наблюдава ясна взаимовръзка между този стил и формирането на „а-“ и „анти-“ социално поведение у децата и юношите.
Родителите, които прилагат тези стилове на родителстване в крайна сметка оставят децата си да израснат в среда, в която няма ясно установени граници. Разрешаващия стил се характеризира с това, че родителите оставят пространство на своите деца да изразяват желанията и мнението си, като същевременно не полагат никакви граници. Подобна ситуация може да се наблюдава в семейства, в които децата ругаят и даже псуват родителите си, „казват си всичко, което им е на ума“ без това да е адекватно на израстването им или социалното им приспособяване.
Тези родители често оставят децата си сами да се справят с предизвикателствата на живота, недооценявайки техните способности за справяне, както и необходимостта на детето някой да поставя граници в реалността. Често пъти изследователи в областта на родителското поведение свързват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване с бягството от отговорност от страна на родителя, както и с неговата незаинтересованост към детето с неговите конкретни нужди и преживявания.
Дезангажирания стил на родителстване се отличава с липсата на каквито и да е граници, като в същото време, постъпките на детето, били те правилни или неправилни, се подминават и рационализират.
Такива родители, в повечето случаи не вземат отношение към постъпките на децата си, като най-честите рационализации са „не ме интересува“, „ами нали е дете“, „те всички деца така правят“, „всички бягат от училище“, „щом играчките са в градинката, значи са на всички и моето дете не е отговорно ако счупи или повреди нещо“, „щом му вземат играчките значи си заслужават да бъдат хапани и удряни“ и прочие.
Родителите, които практикуват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване, често не са докрай информирани за живота на своите деца, незнаят за това – какви са интересите им, кои са приятелите им, какви са хобитата и проблемите им. Подобни стилове на родителстване водят до формирането на базисна тревожност у детето, което се обърква в житейския си път, незнаейки накъде да поеме поради липсата на ясни граници и правила. Тези деца се отличават с липса на ориентация към достигане на постижения, така или иначе на мама и на тати им е все едно или поне ще ми разрешат да си правя каквото си искам.
Децата отгледани в семейство с разрешаващ или дезнагажиран стил на родителстване са по-импулсивни и нетърпеливи по типа на „не знам какво искам, но го искам веднага“. Поради това, че нямат опит с граници, тези деца имат затруднения в комуникацията с другите, което е резултат най-вече от липсата на възможност за съпреживяване с другия. Другите ги намират за по-особени и капризни, както и често се затрудняват в общуването си с тях поради изискването желанията им да бъдат удовлетворявани на момента.
Проучване от 2009г. на деца, спрямо които е приложена възпитателна мярка настаняване в СПИ (Социално-педагогически интернат) и ВУИ (Възпитателно училище-интернат) очертава, че разрешаващия родителски стил се среща в семействата на 30,88% от изследваните деца с девиантно и/или делинквентно поведение, като се наблюдава ясна взаимовръзка между този стил и формирането на „а-“ и „анти-“ социално поведение у децата и юношите.
Facebook: Академия за родители XXI век
Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна
Тенджерата, похлупака и още нещо...
Имат ли време родителите за децата си?
Родиха ли шведските толерантни родители ...
Имат ли време родителите за децата си?
Родиха ли шведските толерантни родители ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари