Постинг
07.11.2011 11:55 -
Как да подпомогнем адаптацията на детето в детската градина?
Автор: decatani
Категория: Тя и той
Прочетен: 1726 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2011 12:09
Прочетен: 1726 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.11.2011 12:09
В периода от 3 до 5 години от своето развитие децата започват да се чувстват по-независими и сигурни. Те действат по-смело и по-уверено в опитите си да упражняват контрол върху заобикалящата ги действителност. Срещата с нещо ново и непознато може да предизвика от една страна любопитство и интерес, а от друга - да се превърне в потенциална опасност. Например, повечето деца се разстройват, когато се наложи за първи път да прекрачат прага на детската градина. И колкото и да не ви се иска, всичките ви усилия изглеждат напразни - безкрайните разговори вкъщи за това колко интересно и забавно ще бъде новото място, интересните истории, с които се опитвате да провокирате интереса му, обещанията за нови приятелчета и весели игри и т. н. Сблъсъкът с новата среда, с чуждата и непозната обстановка първоначално могат да шокират малчугана. Това от своя страна може да предизвика голям прилив от или на положителни и отрицателни емоции - детето ще бъде нещастно, ще тъгува за родителите си, ще жадува за дома, за стаята си - местата, където се чувства щастливо. За някои деца това се превръща в първото по-сериозно изпитание. Затова родителите трябва да са търпеливи - могат да минат седмици или месеци преди съкровището им да свикне с новото положение и да се чувства добре. Какво ли си мисли детето?: „Не ми харесва тук и се чувствам тъжен/а. Защо не мога да се прибера у дома?", „Какво ще правя, ако никой не дойде да ме вземе?", „Искам си вкъщи, там ми е най-добре". Вашата стратегия: Детето ще се чувства по-добре, когато има под ръка предмет, който да му напомня за дома, за неговите мама и татко. Пъхнете някоя семейна снимка в раничката или любимата му играчка. Не са рядкост и случаите, когато през лятната ваканция детето позабравя градината (яслата) и на есен отново проявява нежелание да ходи. Спомнете си какво най-много му харесва там, припомнете му някоя весела случка или името на негово приятелче. Когато му говорите за тези неща, детето ще си спомни хубавите моменти, в които се е забавлявало и се е чувствало добре. Кой знае? Може следващия път да отиде с желание. Никога не забравяйте, че трябва да сте последователни в обещанията си. Постарайте се да не закъснявате и бъдете точни, когато взимате мъника. Детето постепенно ще възвърне доверието си към вас, а също и увереността си, която е била позагубена напоследък. Когато то се убеди, че отивате навреме, ще бъде много по-спокойно. И на следващия ден, когато го водите в градината, може да няма и помен от обичайните рев и сълзи, защото вашето съкровище знае, че вечерта отново ще бъде с вас. Друг вариант е да се опитате да репетирате различни начини за сбогуване, именно с цел да избегнете сълзите или сърцераздирателното „Не ме оставяй". Влизайки в различни роли и виждайки нещата от различна гледна точка (например ако оставите детето да импровизира и то само влезе в ролята на родител), малчуганите осъзнават, че раздялата с родителите няма да е завинаги. Автор: Милена Кожухарова Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна: http://decatani.blog.bg/tq-i-toi/2010/12/06/akademiia-za-quot-roditeli-21-vi-vek-quot-gr-varna.646426
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
