Всички ние сме преживявали онези неприятни моменти на раздяла с родителите, когато имаме чувството, че оставаме сам сами на света - изоставени, уплашени и ужасно самотни. След време забравяме и остава само неприятното усещане от случилото се и страхът да не се повтори пак.   Между майката и детето се установява здрава и силна връзка - отношения, които никой не е в състояние да промени или замени. Сблъсъкът с новата среда, с чуждата и непозната обстановка първоначално могат да шокират малчугана.

За децата от 1-2 години

Ето това е времето на неограничената, пълна свобода. Детето усеща очарованието на света и на собствените си неподозирани възможности -  да изследва и изучава заобикалящата го действителност. Всичко е интересно, ново и непознато. Вниманието му се привлича от наглед твърде обикновени неща - например гривна, която носите; мелодията на телефона; рафтовете в магазина, отрупани с безброй цветни неща; манекените по витрините и пр. Влизайки в ролята на изследователи, а и на експлоататори (припомнете си как обикновено се отнасят с предметите - хвърлят ги, мятат ги, после отново ги взимат в ръце и пр.), децата опознават света по различни начини, активизирайки всички средства и сетива - чрез пипане и докосване, чрез лапане на различни предмети, дърпане, бутане и т. н.  Увлечено от това ново начинание, понякога детето се отдалечава твърде бързо от нас (в буквален и в преносен смисъл). Например, ако види в двора някое малко животинче - кученце или котенце или при вида на голяма шарена топка, която се търкаля самотно в градинката. Не си мислете, че малчуганът ще стои безучастно и ще гледа отстрани. Напротив, ще тръгне веднага след обекта (субекта), провокирал внезапния му интерес. Понякога това става толкова бързо, че докато се опомним, детето изведнъж се е загубило от погледа ни. Обаче ще настъпи истинска паника, когато разбере, че не сте близо до него и че ви няма. На тази възраст децата притежават вече необходимата смелост, която им дава сили да тръгнат напред. Любопитството, с което гледат на света наоколо, е по-силно от желанието да се примирят с неизвестното и да останат непросветени. Не изпитват нужда да ви следват неотлъчно, не искат да бъдат в позицията на  наблюдатели, а на участници в този пъстър, шарен, интересен и невероятно чаровен свят. Приемете, че това са техните първи опити да бъдат независими, опирайки се на собствените си усещания и желания, независимо от последствията - новото може се окаже отблъскващо и неприятно. Това движение напред - назад в търсене и овладяване на действителността, е характерно за децата в този период. Същевременно, колкото и смело да върви напред, малчуганът все още не притежава онази сигурност, която ще му позволи да действа самостоятелно, без чужда помощ. Когато мама и татко са наблизо, детето се чувства далеч по-спокойно и уверено. Близостта на родителите въоръжава с необходимия кураж. Ето защо малчовците трябва да са сигурни, че във всеки един момент, когато пожелаят, родителите ще бъдат до тях, че протягайки ръчички, ще могат да ги докоснат.   Какво ли си мисли детето?:„Ето, аз си ходя наоколо, обикалям площадката и виждам  много интересни неща, но ако имам нужда от мама и тя не е до мен?", „Ако остана с тази леличка, дали татко и мама няма да ме забравят?". Вашата стратегия: Не се изненадвайте, ако детето изведнъж коренно се промени - търси ви, плаче, когато не сте близо до него, притиска се към вас, иска да го прегърнете и пр., и пр. Затова трябва да намерите онзи начин или онова средство, което ще му осигури необходимото спокойствие и чувство за сигурност. Когато ходите някъде, взимайте по един любим предмет - мекото и топло одеялце, с което го завивате или някоя играчка. Мъникът е свикнал с тях. Те биха свършили идеална работа в случаите, когато ви няма, защото детето асоциира тези предмети с нещо познато, което го кара да се чувства защитено. Същевременно са вид заместители, в които то припознава своите мама и татко, а по този начин много по-лесно би понесло отсъствието ви. Колкото по-рано детето започне да свиква с разделите, толкова по-добре. Според специалистите поощряването на този процес е полезно и за двете страни. Когато сте вкъщи, гледайте да прекарате известно време встрани от детето, вършейки нещо друго. Например, оставете го да играе в съседната стая, докато вие приготвяте вечерята (за да сте сигурни, че всичко е наред, оставете вратата леко открехната и поглеждайте от време на време, но така че да не ви забележи). По този начин вашето съкровище ще осъзнае, че нищо не го застрашава, дори когато мама отсъства за няколко минути.  Задължително стаята трябва да е обезопасена и не трябва да има играчки, които са опасни за детето!

Автор: Милена Кожухарова

Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна: http://decatani.blog.bg/tq-i-toi/2010/12/06/akademiia-za-quot-roditeli-21-vi-vek-quot-gr-varna.646426

особенно за онези родители,чиято кариера или бизнес ги отдалечава от децата.Аз съм,
майка на малчуган на 6год и смело завявам,че и при нас има този страх.Въреки,че съм
с него всеки ден,час(когато не е на градина);когато си е вкъщи и вечните въпроси-
Мамо къде отиваш?-дори да слизам до магазина или пък до мазата.Страшно е,когато
детското личице се сгърчи и тръгват мънички сълзи!Кълна се,че ми идва да се върна;да го
прегърна и да му кажа,не си самичък!Мама винаги е с теб!И го правя.Друг е въпроса,че
родителите трябва да работят....