Прочетен: 1849 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2014 19:31
От самото на начало на въвеждане на детето във валдорфската атмосфера, то е насърчено да играе с разнообразни по вид предмети през целия учебен ден. Щайнер е знаел, че играта е безценната основа за здравето и растежа у човека, вкл. и за по-късния академичен прогрес. И нека си изясним за какъв вид игра става дума. Става дума за това, което д-р Дейвид Елкинд * (David Elkind) нарича „най-чистата форма на игра: неструктурираната, спонтанната, възникналата от вътрешна мотивация, изпълнената с въображение, свободна игра, в която децата инициират свои собствени игри и роли и дори откриват и поставят свои собствени правила.” Този вид игра, предупреждава д-р Елкинд, е на изчезване от нашите домове и съседско обкръжение до степен, при която трябва да алармираме за цената, която заплащаме в този случай, по отношение на здравето, доброто физическо състояние и постиженията на нашите деца.
Голям брой изследвания сочат, че всяка фаза на детската игра подобрява IQ способностите, социално-емоционалната страна на социализацията, ученето и академичното представяне. Резултатите от няколко 4-годишни изследвания, според д-р Елкинд, показват, че влагането на 1/3 от учебния ден във физическо възпитание, изкуство и музика подобрява не само физическия тонус, но и нагласата към учене, учебните постижения.
В допълнение, сравнението между постиженията на деца, преминали предучилищно обучение и деца, посещавали предучилищни заведения с акцент върху играта, показва липса на предимства у „академичните деца” спрямо „играещите деца”. При „академичните деца” са отчетени високи нива на безпокойство, занижена креативност, по-негативна нагласа към учебния процес.
Мозъкът търпи йерархично развитие в посока от по-ниско към по-високо развити дялове, от животинко присъщото (бел. прев. – инстинктите) към уникално човешкото.
Проблемът при съвременните общоприети образователни модели е, че те искат от мозъка да върви още преди той да може да пълзи.
Мозъкът функционира най-добре, когато е в оптимална степен на възбуда. Нашите деца не могат да слушат внимателно, да обработват информация, да запомнят или да се представят добре, ако мозъкът е в състояние на ниска възбуда или на превъзбуда. Претоварването довежда до такива състояния. Когато още преди мозъкът да е готов, от децата се изисква академичен ангажимент и те биват изложени на въздействието на медии, технологии и организирани (с правила) игри като екипни спортове, например, преждевременният и често продължителен стрес, който те изживяват чрез това, може да доведе до „изключване” на системата.
Facebook: Академия за родители XXI век
Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна
ЗАЩО ЧОВЕК ИМА НУЖДА „ДА СЕ ПРАВИ НА ИНТ...
Швеция идиотизира една четвърт от децата...
