Гневът при осиновените деца може да означава много неща, например:

·         Той може да е провокиран от различни страхове у детето

·         Може да е израз на чувството за различие и самотност

·         Може да е обвинение към майката-осиновителка, че не е могла да спаси детето от изоставянето и всичко, което то е преживяло

·         Може да е израз на не изстрадана тъга по майката

·         Може да е също защита срещу евентуални загуби

Какво отключва гневът при осиновеното дете? Най-често две неща – усещането на детето, че е отхвърлено и/или когато детето се страхува, че неговите нужди няма да бъдат удовлетворени.

Какво можете да направите, за да помогнете на детето си?

·         Наблюдавайте детето си. Забележете кога то е най-спокойно? В какви ситуации обикновено то избухва? Какво прави, когато се ядоса? Как проявява гнева си?

·         Колкото и да ви провокира детето, опитайте се да разберете защо то се държи така? Защо то избухва? Опитайте се да видите какво се случва отвъд гнева? От какво всъщност има нужда детето ви, какво иска то, какво ви казва чрез този свой гняв? 

Чрез гнева си детето може да ви казва: 

·         „Много лесно се ядосвам и избухвам, защото не знам по какъв друг начин да изразя чувствата си или да ти кажа какво искам/ какво не искам“

·         „Трябва да контролирам всичко АЗ, защото така съм оцелявал преди. Когато не мога да контролирам нещата, много се ядосвам“

·         „С гнева си се опитвам да нараня другите, за да предпазя себе си от нараняване“

·         „Ужасно много ме е страх. Чрез гнева се защитавам от нещо страшно за мен, което съм изживял в миналото си без теб“

Facebook: Академия за родители XXI век

Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна