Прочетен: 1897 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2013 14:46
Главната причина за кризата на третата година, която може да трае от няколко седмици до няколко месеца, е появилата се потребност у детето от промяна във взаимоотношенията с възрастните. Детето иска да бъде зачитано и уважавано желанието му да прави само пожелани от него действия. Незачитането на тази потребност и стремежът за намеса в неговата самостоятелност води до задълбочаване на тази криза.
Възрастните често свързват желанието на детето да направи нещо само с неуместен каприз или налагане на волята. Съображението, че детето е малко и няма да се справи с определена дейност (хранене, обличане и др.), често мотивират тактиката на изземване на неговата инициативност и превръщането му в послушен обект на обслужване.
Възрастните ограничават свободата на детето и раждащата се самостоятелност, защото се страхуват, че то няма да се справи с определено действие или ще го изпълни лошо. Те бързат и не желаят да почакат, тъй като това, което те биха направили с лекота и бързина, детето би забавило с неумелите си и несръчни действия. Такива родители просто не си правят труда да разберат защо детето им така настоятелно иска да извърши определно действие само. Те никак не обичат това „Аз искам”. В него виждат твърде ранно посегателсво върху собствения си безприкословен авторитет. Виждат опасност за неограничената си власт над детето и избор на свобода за действие.
В грубото вмешателство и пресичане на тези първи опити за самостоятелна дейност на тригодишните деца психолозите откриват по-късни прояви на стеснителност, плахост,неувереност в себе си и др.
Постоянната опека над всичко, което детето прави, прекъсването и изземването на неговата инициативност очертават липсата на инициативно поведение и появата на страх и неувереност в неговото бъдещо поведение на подрастващ и възрастен. Може да развие непохватност и комплекси като „Аз не умея”, „Аз не мога” и др., които да се проявяват в по-късната му възрат.
- Затова възрастните не бива да забравят, че подготовката на детето за бъдещия му самостоятелен живот с уважението и зачитането на тези първи опити за самостоятелност, които трябва да бъдат насърчавани с тактика от типа на „Опитай сам”, „Ти можеш”, „Ти вече си голям(а) и можеш да се справиш” и т.н.
- И макар че първите самостоятелни действия на детето са твърде мудни и неумели, възрастните не бива да искат от него, то да ги изълни така, както биха го направили самите те. Навиците на детето се формират постепенно и в резултат на продължителни упражнения.
- Необходимо е възрастните да се въздържат от репресивни досаждания и дидактически поучения и да се намесват само тогава, когато поведението на детето нарушава наистина важни правила и норми.
Facebook: Академия за родители XXI век
От памперс - през гърне - до тоалет
Как един татко учи 7-годишния си син да ...
