Но има огромна разлика между емоции и действия. Докато много от действията са неприемливи, повечето чувства са легитимни и трябва веднага да се признава.

  Разбира се, често ще се налага да възпрепятствате неприемливите действия на малкото си дете. Но когато силните му емоции (гняв, страх, отчаяние и др.) се игнорират или потискат, те не могат просто да изчезнат. Продължат да тлеят под повърхността – понякога дори за цял живот.

  Насила потиснати чувства може да доведат до усещане за самота („Никой не ме разбира.“, „не ги е грижа.“) или дори до пристъпи, истерия. Деца, чиито думи  или страхове и разочарования непрекъснато се отхвърляни, може, като пораснат, да се превърнат в емоционално изолирани личности (като човека който казва „Не съм ядосан!“, без да съзнава, че вените по челото му са изпъкнали до пръсване.)

   И това не е всичко. Неочакваните емоции могат също да допринесът за силно главоболие, колит, депресия… евентуално дори да доведе до артрит и рак!

   От друга страна, като „се наплаче добре“, чувстваме се и мислим по-пълноценно. Изливането на гнева с едно добро навикване или удряне във възглавницата ще снижи кръвното налягане и ще ни помогне да се възстановим, да простим и да продължим нататък. Смята се, че смехът и плачът дори заздравяват имунната система и помагат за излекуване на различни болести.

Пример:

„Знам че искаш да си тръгваме, но …“ Родителите обикновено използват думичката „но“, за да отбележат, че редът на разстроеното дете е свършил и започва техният. Ако малкото не иска да си тръгва от парка, първо опитайте да  повторите чувствата му, да речем за десетина секунди: „Ти казваш: „Не тръгва! Не тръгва!“, Ти обичаш парка. После, след като е започнало да се успокоява, идва вашият ред: : „….. но трябва да вървим. Да побързаме! После в къщи ще си играем  с Татко!“

 Първо проявявате уважение към чувствата на детето; после със собствения си ентусиазъм се опитвате да го въодушевите за следващия вид дейност.

Децата, чиито чувства са признавани с любов през ранното детство, израстват емоционално незасегнати. Те знаят как да помолят приятелите си за помощ и как да дадат рамо на други, които се нуждаят от това. Те търсят здравословни лични взаимоотношения, избягват хората с агресивни наклонности и си избират довереница, които реагират с мисъл и доброта.

Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна

Facebook: Академия за родители XXI век